Кафето се отглежда в повече от 70 страни по света, като най-големите страни производителки са : Бразилия, Виетнам, Колумбия, Етиопия, Индонезия и Мексико. От близо 150 години, класацията води Бразилия, годишно страната произвежда средно 30 млн. чувала, което е една трета от световното производство. В Бразилия се отглежда висококачественият сорт кафе – арабика, известен със силния си аромат (съдържа около 90 ароматни вещества), кисело-сладък вкус и по-ниско съдържание на кофеин.Втората най-голяма производителка на кафе – Виетнам, произвежда другият сорт кафе – робуста. Робустата има наситен горчив вкус, слаб аромат (съдържа само 4 ароматни вещества) и по-високо съдържание на кофеин. Различното съотношение между тези два сорта създава цялата палитра от вкусове и аромати на кафето.

Смята се, че историята на кафето тръгва от Йемен и североизточните части на Етиопия, след което то започва да се отглежда в Арабския свят. Най-старото достоверно сведение за пиене на кафе е от средата на 15 век и се отнася за суфийските общности в Йемен. От мюсюлманските страни се разпространява към Италия, а след това към останалата част на Европа и към Америка.

Плодовете на кафето започват да се събират ръчно или с машини, когато станат червени, като жътвата се извършва обикновено един път годишно. Съществуват различни видове обработка на кафе зърната: мокра, суха и полу-суха. С мократа обработка плодът покриващ кафе зърната е премахнат преди тяхното сушене, докато при сухата обработка или т.нар. натурална обработка, целият плод се оставя за сушене на слънце. Хибридният метод полу-суха обработка се използва в Бразилия и Индонезия и се твърди, че намалява киселинността на зърната.След обработката следва процес на мелене, в който се премахват и последните останки от плод по кафените зърна. Меленето е последвано от чистене и сортиране. При някои определени сортове зеленото кафе се оставя да отлежи, като се смята, че това подобрява вкусовите му качества.
След това следва печенето на кафето, което е цяла наука. Кафето се пече в пещи с капацитет от няколко килограма до няколко тона. Зелените зърна се изсипват в барабан, който е предварително затоплен до определена температура, която не е константна, а зависи от фактори, в които пекарят трябва внимателно да следи. Процесът на печене от самото начало до края трае от 10 до 18 минути. Зеленото кафе губи между 12 и 25 % от теглото си, в зависимост от сорта и от нивото на изпичане.

Съществуват няколко нива на изпичане:
Кафе с цвят на канела (Cinnamon Roast) при 196 °C
Светло изпичане (Light Roast) при 205 °C
Американско изпичане (American Roast) при 210 °C
City Roast при 219 °C
Full City Roast 225 °C
Виена (Vienna Roast) при 230 °C
Френско изпичане (French Roast) при 240 °C
Италианско изпичане (Italian Roast) при 245 °C

Като съответно най-светлото изпичане е това с цвят на канела, а най-тъмното италианското изпичане. По-светлите кафета изразяват повече своите т.нар. местни особености – вкусовете, образувани от неговия сорт, обработване, надморската височина, почва и климатичните условия на района, в които е отглеждано. При по-тъмно изпечените кафета, местните им вкусове се заменят с тези създадени при процеса на изпичане. Колкото по-тъмно е кафето, толкова по-трудно се различава неговият местен вкус.